Днес представят книгата "Фрагментарният характер на живота"

Шрифт: A A A
  отпечатай

Днес от 18.00 часа в бургаския Дом на писателя Слави Томов ще представи книгата с есета на Георг Зимел "Фрагментарният характер на живота". 

Георг Зимел (1858-1918) е сред легендарните фигури на социологията, и то не само в епохата на раждането й, но дори още повече днес, когато са все по-невидими границите между социология, философия, психология, културология. Защото текстовете на Зимел навлизат в много дисциплинарни полета.

Eсетата в тази книга са смислово, а не хронологично свързани и представят множество страни от неговото над тридесетгодишно размишляване върху експанзиращата модерност. В тях Зимел ювелирно - включително като слог - плете своите диагнози на социалното около теми като "кокетството" и "трапезата", "модата" и "благодарността", "верността" и "дискретността", "лицето" и "рамката"...

Сборникът съдържа и исторически важния текст, с който Зимел открива Първия конгрес на Германското общество по социология.

Тези малки форми са писани за читатели от кръгове, далеч надхвърлящи академичните. Такива читатели търсят и тук, днес.

Как е възможно да градим общ свят, докато продължаваме да оставаме с непреодолими противоречия помежду си? Представяме ви опита на Зимел да отговори на този въпрос.

Роден е на 1 март 1858 г. в Берлин, Прусия, седмото дете в заможно еврейско семейство. Твърде рано остава без баща, което неминуемо оставя отпечатък върху неговото развитие. Грижите по отглеждането му поема семеен приятел. Следва история и философия в Университета "Фридрих Вилхелм" в Берлин. Негови преподаватели в университета са Йохан Дройзен, Теодор Момзен, Хайман Щайнтал и други видни интелектуалци от това време, а мислителят, който оказва силно влияние върху Зимел е Имануел Кант.

През 1881 г. защитава докторска дисертация на тема "Същността на материята според Квантовата физическа монадология". От 1885 г. Зимел е приват доцент, през 1901 става извънреден професор, а от 1911 е доктор хонорис кауза на Фрайбурския университет. Едва в края на живота му през 1914 г. е избран за редовен професор в Страсбург.

Домът му е средище на видни интелектуалци - Райнер Мария Рилке, Едмунд Хусерл, Хайнрих Рикерт. Има произведения в различни области - философия на живота, на културата, естетика, етика, епистимология и др. Не следва изискванията на строгия академизъм, а начинът му на мислене се характеризира като "импресионистичен". Повлиян от идеите на позитивизма, той бързо преодолява това и развива основни идеи на неокантианството. Той е класик на модерната социология.

Входът е свободен. Носете маска. В Дома на писателя се спазват разпоредбите на здравното министерство. 

 

Последна промяна: 16:11, 22 ноември 2020