Два нови надписа са били открити при проучвания в Акве калиде

Шрифт: A A A
  отпечатай

Приключи първият етап от проучванията на археологически обект „Акве калиде“ за лято 2019. С него се постави началото на цялостна нова концепция в изследването на древните терми край Бургас.

Докато през 2018 г. са разкрити пространства, свързани с промяна в проекта за сграда музей – реплика на римска баня, през настоящата година усилията на археолозите са съсредоточени в североизточния край на баните. В него се намира откритият през 2012 г., но непроучен досега, североизточен аподитериум и пространството източно от него.

Източно пред архитектурните структури екипът от проучватели отново установява, че средновековният пласт от ХІ в. се развива директно върху ранновизантийския. Според научния ръководител на обекта доц. д-р Димчо Момчилов това е видно от голямото количество находки – монети и керамика, датирани от същия период.

В североизточния аподитериум са разкрити няколко нива, включително най-късно използваното банско помещение от ХІІІ в. и свързаните трите отточни канала на юг и на изток-югоизток. Проследени са опожарявания и използване на помещението в различна строителна конфигурация с най-малко четири строителни преправки.

Безспорно най-интересните находки за тази година са два древни надписа върху преизползвани в зидовете ари от античен храм. Текстовете са съответно на гръцки и латински като в момента се очаква тяхното разчитане. Археолозите се надяват, че от тях ще получат конкретни сведения за ранната история на мястото и неговото население. Измежду останалите находки отново доминират керамиката и монетите от ранновизантийската епоха и от ХІ-ХІІІ в. Ценна е и откритата домонетна форма на бронзова стрела-монета от VІ в. пр. Хр. 

Проучванията в Акве калиде се осъществяват от Регионален исторически музей – Бургас и за поредна година са изцяло финансирани от бюджета на Община Бургас. В проучвателския екип на доц. д.н.а. Димчо Момчилов участват гл. ас. д.и.н. Мартин Гюзелев и техни студенти от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“.


Последна промяна: 12:08, 08 август 2019