Омайна утрин

Похвално слово за комедията!

Накратко:

Не знам защо сме приели, че трагедията е „висока", драмата - обикновено „сериозна", а комедията винаги - „просташка". Още повече, че след Тарантино и Мадона тези понятия са наистина доста условни.

Знам само, че комедията е създала също толкова велики артисти, колкото и трагедията, и че Аристофан е почти толкова популярен, колкото Есхил.

Знам също, че добрият театър обикновено е този, в който артистите играят добре, а публиката - дори да плаче, се забавлява. И още - във време, когато срещам усмихнати хора само в рекламите, комедията не бива да се заклеймява...

Разбира се, когато след поредната театрална реформа българският театър бе захвърлен на свободния пазар, съществува опасност...

Но аз обещах да бъда кратък. И така - „Оскар". Това не са наградите на „Филмовата академия". А пиеса, по която е заснет стар филм с незабравимия Луи дьо Финес със заглавие „Омайна утрин", която ще се опитаме да ви представим. 
И ако... вече знаете защо...

Приятно гледане! Дано!